Българските диалекти са българско национално богатство

Като варненец имам определени съмнения във валидността на твърдението, че 75 на сто са говорещите "правилен" български език в морската столица. И в София, и във Варна, и на повечето други места правилно говори едно по-образовано малцинство. Въпросът е в това какво означава "правилно".

От години насам наблюдавам подигравките на хора от София и от селата наоколо (в радиус 150-200 км) към сънародниците им от останалата част на страната, че говорят "мьекичко", че това издава "селския им произход", че такива "мьекащи" индивиди са напълнили София и променят благородната езикова среда на столицата с регионалните си диалекти.

Българският литературен език се създава в началото на Възраждането от първите даскали, тръгнали да образоват децата на своя народ. Тези даскали идват преди всичко от населените места по линията Шумен - Велико Търново и затова първоначалната литературна норма е в много тясна зависимост от източните български говори. След Освобождението за столица на България е избрана София и разполагането на националната администрация в западната част на страната започва да променя езиковите баланси на официалния български език. Тази промяна неизбежно включва нарастващо влияние на западните говори, включително благородните диалекти на Ихтиманско, Радомирско и Врачанско...

От гледна точка на този процес на езикова еволюция, литературният български език от 19 век звучи някак "архаично" - включително и на повечето от гимназистите, донякъде запознаващи се с творчеството на Иван Вазов, Алеко Константинов и дори Йордан Йовков... А езикът - официалният език и диалектният език се превръщат все повече в още едно измерение на вътрешно българско разделение и повод за присмех и презрение. Какво ли няма да употреби господин българинът, за да се закучи със сънародниците си - ако няма друго за какво, то поне за това, че "мьекат" или "е-кат", че са селяни, прости, нахални, довлачили се на жълтите плочки - или на морския бряг от затънтеното си село, с неговата простотия и дивотия...

Навсякъде по света съжителстват две паралелни и взаимодействащи си езикови реалности. Едната - официалната езикова норма, утвърдена като стандарт на национално общуване, административно, образователно, институционално, културно. Втората - пъстрата палитра от диалекти, регионални и социално - класово детерминирани говори ("Пигмалион"), която изразява дълбоката жизненост - "пасионарност" на етнонационалната култура.

В Германия съществува официален език - Hochdeutsch и невероятно богатство от регионални говори, изразяващи многообразието на германския свят. В Англия съществува официалната норма на King's English, която е в употреба преди всичко в кралското семейство и в обществения елит - gentry - около него. Но по целия свят можете да откриете неизброими модуси на "английско говорене", свидетелстващи за глобалния имперски характер на английската цивилизация през последните няколко столетия.

Френската Академия утвърждава официалната езикова норма още през 1635 г. Но и тази доскоро колониална-имперска нация създава широки пространства на разнообразни френски езикови вариации, макар да има по-малка търпимост към тях в сравнение с по-гъвкавите островитяни от Албион.

Българските диалекти са българско национално богатство. "Патриотите" се бият като лъвове, за да откажат право на съществуване на отделен македонски език, но подигравателно отказват статус на "истински" български език на Хасковско, Ямболско или Граовско... Това се нарича провинциализъм. Тончо Жечев ни даде много дълбока дефиниция на провинциализъм. Провинциална е не географската локация - включително езикова. Провинциална е плитчината на собствената идентичност, безотносителна към традицията и дълбочината на културата, произвела идентичността на един народ, на една нация. Безотносителност към богатството на езика, ценностите и предизвикателствата, преживяни от нашите предци, направили възможно да съществуваме ние днес - с всички нюанси на собствената ни идентичност. Тези нюанси са богатство, а не недостатък.

Докато се смеете на "мьекащите", обърнете внимание и на факта, че ежедневно даунлоудвате езиковите изрази на една нова глобална действителност, с която ъпгрейдвате ежедневието си дори без да се усетите. Не казвам, че това е лошо - не го смятам и непременно за нещо много добро или "cool". Езикът е нещо живо - а всяка живина непрекъснато се променя. И слава Богу!

(От фейсбук)